Една назад, две напред

"When the going gets tough, the tough get going"

Спомням си една реч от далечната 1997, която звучеше горе долу така:

В България, все строим нещо. Строим един строй, той пада. Строим друг строй, а след време и той се разпада. А междувременно ние оцеляваме. И вместо да се срамуваме, че стрим лошо, сме горди, че сме оцелели.

В нашият случай реалността не е баш такава. Понякога е необходимо старото да си отиде, за да даде път на нещо ново.

Така започва и нашият нов порект с кодово име #project47. Започваме с доста прах и разрушения, за да октрием какви изненади ще ни поднесе новото място, което скоро ще бъде наш дом. Но пък без изненади животът би бил скучен.

Насред много прах и пушилка една мечта започва да добива реални измерения. Откриват се нови фронтове и хоризонти, към които да се стремим. И разбира се междувременно коленете ни леко поомекват при мисълта с какво точно сме се захванали. За да ви илюстрирам ситуацията ще цитирам колегата Наско, който натоварихме с нелеката задача да контролира и ръководи процеса по реанимация на новото училище. След 15 години опит в строителството неговите думи поставиха нещата в перспектива: "Как ви се навих на акъла!"


Всъщност етапът на разрушенията е сравнително лесен. Минават едни симпатични хора с чукове, след това изхвърлят генерирания боклук и тогава става страшно. Нещата вече зависят от нас. Всеки един детайл трябва да бъде помислен. В следващите седмици предстоят десетки, не стотици решения, които трябва да вземем и с които ще живеем в близкото бъдеще.

И когато осъзнаете, че сте последната защитна линия, нещата рязко се променят. Всичко започва и завършва с нас, тримата партньори, Бояна, Катя и моя скромна милост. И ако някой смята, че работата ни е лесна, че по цял ден си готвим и се забавляваме, нека помисли отново. Нещата никога не отнемат толкова време, колкото сте си мислили, и винаги струват поне двойно повече от това, което сте предвидили.

С времето човек привиква към постоянното напрежение и "ходенето на работа" става нещо като дишането. Ако ме питате какво правя в сободното си време, вероятно ще ви отговоря, че го прекарвам в мислене за работа, четене и търсене на вдъхновение, което да ми помогне да съм по-добър, в това, което правя ежедневно. Всяка минута от деня е посветена на желанието ни да сме най-добрите и да можем да ви напраивм съпричастни към магията на храната. Да ви покажем, че въпреки всичко е възможно да водите здравсловен начин на живот и да правите онова, което ви доставя удоволствие.

Споделете:
Pinterest LinkedIn

Напишете коментар в отговор на :

* Моля, пишете с азбуката на езика, който използвате! Благодарим Ви!
* Задължителни полета. Имейлът ви няма да бъде публикуван.

Коментари:

(error)